Емил и Богомила Пътови отглеждат над 150 кошера в град Тръстеник, област Плевен. Заедно с техните деца Камен и Борил се грижат за своите пчелички в двора на семейната им къща. Те предпочитат по-спокойния и природосъобразен начин на живот за себе си и своите деца. Затова през 2014 решават да напуснат София и да се върнат родния Тръстеник. Днес те отглеждат пчелите си и своите две момчета, отдадени на природата.

Медът, който произвеждат, е букет от ливадни цветя и билки и слънчоглед – ароматен, сладък и много полезен

Двамата участват в програмата “Осинови кошер”
Ето какво разказва Емил: “Всичко започна през 2003 г., когато се запознах с моята бъдеща съпруга и започна пътешествието ми в света на пчелите. Родителите на Боги имаха пчелин от много дълго време (1986 г.) или както тя казва: ” Откакто се помня, все нещо съм помагала в пчелина.“ Така че за нея пчелите бяха неразделна част от живота ѝ. Улавях се, че същото ставаше и с мен. Въпреки че се установихме да живеем и работим в София, ние често се връщахме в Тръстеник. Аз постепенно започнах да помагам в пчелина, първоначално само с труд. С времето ми ставаше любопитно, учех се и навлизах в занаята. И така до 2014 г., когато взехме решението да напуснем София, да се върнем да живеем в Тръстеник и „на село“ да отглеждаме децата си. Пчеларството стана наше препитание и начин на живот. Родителите на Боги ни отстъпиха пчелните семейства, които към онзи момент бяха около 100. В момента се занимаваме само с отглеждането на кошери – 160 бр. А защо направихме тази сериозна промяна в живота си? Защо сменихме София за Тръстеник? За нас е простичко – защото е по-хубаво! Тук живеем живота си по-свободно, по-обикновено, но по-истински. Главното е, че за децата си искахме детство, каквото ние някога бяхме имали – здравословен живот, истинска храна, спокойни игри. Искахме децата ни да могат да карат колело по улици, по които рядко минават автомобили, да ритат топка до насита с тайфата от квартала. Искахме за тях таблета да е по-скучен от игрите в снега навън или в ….калта. И когато се изморят от игри, да седнат пред къщата, в големия двор, и да кажат „Бабо, дай ми филийка, намазана с медец.”