Тихомир е едва на 24 години, но се занимава с пчеларство от 13-годишен. Започва със 7 пчелни семейства, а сега се грижи за над 250 кошера в с. Асеновец, общ. Нова Загора. Практикува подвижно пчеларство, за да добива разнообразен мед – акация, липа, лавандула, букет.

Ето и неговата история:

Казвам се Тихомир Петров Тачев, на 24 години съм и съм завършил Бизнес икономика в Тракийски университет. Живея и развивам своята дейност в с. Асеновец, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Занимавам се с пчеларство от 2010 г. Този занаят наследих от моя дядо, който от 2014 г. вече не е сред нас.

Всичко се случи съвсем случайно и непринудено. През 2010 г в изоставени в края на двора кошери сами се настаниха 7 роя пчели. Кошерите бяха много стари и прогнили. В края на лятото дядо ме помоли да боядисам един кошер, за да прехвърлим единия рой, понеже кошерът мъ беше много разнебитен. Боядисах един, боядисах два… и така до 7. Прехвърлихме семействата в новите освежени кошери и дори извадихме мед. Тогава аз много се запалих и за няколко дни ремонтирах и боядисах всички стари кошери. Бях едва на 13 г. и всички гледаха с недоверие на моя ентусиазъм и ми казваха да си чета уроците, да не се занимавам с глупости. Още същата есен вече съвсем сам полагах грижи за семействата и ги зазимих. Зимата се включих в една пчеларска група в скайп, от където започнах да черпя опит и знания. Някои ме окуражаваха и ми даваха съвети, други ми казваха, че шансът тези 7 семейства да загинат е голям и така до пролетта. Презимуваха успешно и започнах да ги увеличавам. От 7 на пролет, есента зазимих 27 семейства. Бях напълнил всички празни кошери и зимата взех първото важно решение: закупих 11 нови кошера, които през следващата година също заселих. И така с всяка изминала година започнах да инвестирам всички свои приходи от продажбата на мед в кошери и пчеларски инвентар. Първата година бяха 7, втората – 27, после 41, 63, 100, 140 и така нататък, като към днешна дата вече отглеждам над 250 пчелни семейства.

Още през втората година реших, че за да извадя повече мед, трябва да пренасям кошерите, където има цъфтяща растителност. Първите кошери закарах на акациева паша. Останах много доволен и това ме насърчи да продължа да ги местя през годините. От тогава до сега всяка година местя голяма част от кошерите на паша. Целта е по-висок добив и по-голямо разнообразие от видове мед. Добивам мед от рапица, акация, драка, букет от липа и лавандула, слънчоглед и ливаден мед от бодил и други.

Така през годините успявах да съчетавам ходене на училище, на университет и всякакви други занимания с отглеждането на пчели. Този занаят изисква голяма съвкупност от умения от няколко сфери, като се започне от самото опознаване на пчелната популация, маркетингови и мениджърски умения за разработване на план за работа, за успешна реклама и реализация на продукцията. Пчелите също така изискват много грижи, които трябва да бъдат положени внимателно и с много спокойствие. Например ако отидете при пчелите раздразнен, изнервен и започнете да правите резки движения, то неминуемо Вие ще разберете какво представлява ужилването от пчела. Ако обаче отворите много внимателно кошера въоръжени с търпение, кураж и с леки движения извадите няколко рамки, ще се разминете с това удоволствие да ви “ваксинират”.

За момента това е основното ми занимание, като никога досега не съм работил друга работа. През годините над 10 други мои приятели се запалиха покрай мен към пчеларството. Сега вече всички обединяваме сили и заедно пренасяме кошерите, вадим мед и се веселим. Нарекли сме нашата група Пчеларско дружество „НАДЕЖДА“, така както надеждата за по-добро никога не умира. Надежда за по-добро пчеларство, по-високи добиви, по-висока цена на меда и по-добър живот.

Точно и заради това реших да се включа в инициативата „Осинови кошер“.
Намирам идеята за благородна и вярвам, че с много усилия от всички страни, нещата ще се получат. Крайно време е да започнем да обръщаме внимание на истинските и важните неща в живота. Едно от тях са пчелите. Тяхната популация намалява с всяка изминала година благодарение на промените в климата и интензивното земеделие в частност пръсканията. Точно заради това, вашата инициатива е много добра и много на място. Нейната роля може да се окаже по-важна и по-благородна дори и от тази на пчеларските сдружение.

Пропуснах също така да вметна, че от 2020 г заемам поста председател на ОПС „Пчелица НЗ 1901“ гр. Нова Загора. Вярвам, че с взаимни усилия ще успеем да подобрим микроклимата в условията за пчеларстване в България.