Владимир и Антония се срещат случайно преди 5 години на пчелина на Влади. Двамата са от различни светове, но любовта към природата ги свързва и днес те отглеждат заедно над 120 кошера в изоставеното с. Дебелцово, обл. Севлиево. Двамата се грижат за своите пчели на едно магическо място до яз. Александър Стамболийски, отдалечени от градския живот. Те произвеждат био сертифициран мед букет, който има уникален вкус и чистота. Освен това експериментират с използването на глинени кошери, които са един забравен екологичен начин за отглеждане на нашите любими животинки – пчелите​.

Влади и Тони участват в програмата “Осинови кошер”

“Мога да кажа, че около мен винаги е имало пчелички. Баща ми се грижеше за 15-16 пчелни семейства, бяха в двора в къщата, в която живеехме. Още от 9-10 годишен стоях и гледах пчеличките как летят, как носят прашец по крачетата си, как пчелите стражи не допускат и гонят чуждите. Тогава още нищо не разбирах, помагах само за ваденето на меда. И така в последствие с годините започнах и аз да се грижа за пчелните семейства.

След завършване на училище се записах в университет с инженерна специалност. Но не беше за дълго, защото знаех, че това не е моята страст. Моят живот е някъде там, далеч от града, в някое спокойно село сред природата. Затова и се преместих да живея в с.Къкрина в една стара наследствена къща. След това закупих имот и направих пчелин в изоставеното село Дебелцово точно над яз.Александър Стамболийски. До селото няма асфалтов път и понякога стигането до там е истинско приключение. Избрах това място, защото се намира далеч от обработваеми площи и замърсяване. За няколко години увеличих кошерите на около 120 и днес пчелинът ми е био-сертифициран по всички стандарти.

Така през лятото на 2016г. за първи път срещнах и моята приятелка Антония, точно там в това изоставено село, на пчелина, докато работех по кошерите. В този момент ни срещна съдбата и оттогава сме неразделни. Тя цял живот е живяла в чужбина и се е лутала в големите градове, но днес живеем спокойно в едно китно българско село, далеч от градската суета и шумотевица. Постепенно и плахо пчеличките се превърнаха в част и от нейния живот и вече се грижим за тях заедно.

Добивите ни на мед не са големи, понеже районът е на около 500м височина само с ливадна и горска растителност. Но вкусът и качеството на меда са на изключително високо ниво.“​