В края на април организирахме онлайн среща с двама от нашите пчелари – Сергей Петров и Георги Георгиев. По време на дългия почти 2 часа Facebook live Сергей и Георги разказаха как са започнали да гледат пчели, какви са предизвикателствата пред пчеларите и пчелите в България и какво ги мотивира да се занимават с този древен занаят. Историите на Сергей и Георги можете да намерите в секция Пчеларите на Истински мед.
Преди и по време на разговора нашите фейсбук приятели и последователи зададоха много въпроси на двамата пчелари, отговорите на втората част от които събрахме в този пост за всички пропуснали събитието. Част 1 можете да прочетете тук.
Какво правят пчелите през зимата?
(Николай Петков)
Георги: Може би си мислите, че пчелите спят зимен сън, но това не е вярно. Пчелите са на кълбо – работничките застават една зад друга, хващат се за краката, образуват кора и излъчват топлина вибрирайки с телцата си. Въпреки че са студенокръвни, кълбото поддържа постоянна температура от 25 градуса, достигаща до 35 градуса при първото яйцеснасяне на майката, обикновено в края на януари.
Сергей: Майката е постоянно в кондиция, тъй като е най-важна.
Хубаво е да разглеждаме пчелите като суперорганизъм. Всяка една за себе си не би оцеляла. Пчелите се живеят различно време през отделните сезони. Зимната живее по-дълго, по-“мазна” и по-космата е.
Георги: Зимните пчели живеят шест месеца, а тези в активния сезон – до три седмици. Интересно е, че търтеите присъстват в кошера само през активния сезон. През есенно-зимния те отсъстват. Появяват се през ранна пролет, а останалите пчели не им позволяват да се върнат в кошера след брачен полет през лятото, когато нямат повече нужда от тях. Търтеите не са паразити, имат и друга функция освен да оплодят майката. Те топлят кошера, заставайки на външните пити.
Интересувам се от поставяне на кошери на покрива на сграда. Живея в 8-етажна кооперация, а на 200 метра от блока има гора и поляни. Може ли да поговорите още по темата? Колко кошера може да се гледат на покрива? И как точно се казва законът, с който трябва да се запознаем?
(Радомир Босев)
Георги: Законът за пчеларството регламентира, че пчелините нямат право да бъдат до републикански пътища, в детски градини, обществени сгради и т.н. Колегата ни Методи, който гледа кошери на покрива на 18-етажен блок, говори със съседите, подарява и продава от меда и така си осигурява тяхното съгласие на покрива им да има кошери. Няма ограничение в бройките. Със сигурност трябва съгласие на живущите, собствеността на животновъдния обект трябва да е доказана, да има разрешение от местната власт.
Сергей: Бих започнал с по-малко кошери – до 4.
Кои са всъщност най-сериозните причини пчелите да измират (изчезват) през последните 2-3 години?
Сергей: През последните две-три години проблемът получи повече обществено внимание, но всъщност той датира от по-отдавна. Обявиха пчелата за най-важното живо създание на планетата, дори беше изобразена на корицата на списание Тайм. Повдигна се темата за важността на пчелата за земеделието. Най-ценната дейност на пчелите не е производството на мед, а опрашването и неговата стойност е 154 млрд. долара на година. Ние трябва да оценим какво правят за нас пчелите безплатно. През последните 15 години наблюдаваме тренд да се увеличава смъртността на пчелите. Този показател се измерва напролет след най-критичния за тях период. Смъртността през този период расте с много по-високи темпове, от това, което е санитарно нормално. Незнанието на пчеларите при зазимяването също може да е проблем.
Пръскането също е проблем, но искам да отбележа, че пестицидите не са сами по себе си най-големият проблем, тъй като производителите им са в аграрния бизнес, а целият аграрен сектор зависи от пчелите. Те също работят пестицидите да са по-безвредни.
Георги: Най-сериозните причини са болестите по пчелите.
Нозематозата е нова болест по пчелите, нанесла огромни щети в Испания и Португалия, но и в целия умерено-континентален пояс, довела до синдрома на празния кошер. Новият щам, появил се през 2005 от Китай, засяга всички райони в света. Акарите, т.нар. Varroa mites – са също основен проблем . Това епаразит, който пие от хемолимфата и мастното тяло на пчелите. Друг основен проблем са пестицидите, но не всеки пестицид е опасен за пчелите. Най-опасни са инсектицидите.
Здравейте, трети сезон пчелар съм, миналата година извадих мед за първи път. Направи ми впечатление че като започна да кристализира, процесът на кристализация не беше равномерен навсякъде. Имаше области в бурканите, които не кристализираха. Дали съм прибързал с изваждането на медът и той е бил с по-високо водно съдържание ? Как се преценя кога медът е готов за вадене?
(Николай Колев)
Георги: Това е т.нар. разслояване на меда – отделяне на течната от кристализиралата част на меда. Това не означава, че този мед е некачествен. Когато медът е с по-високо водно съдържание, той може да вкисне. Медът съдържа условно 99% захари (два вида захари – глюкоза – сложни захари и фруктоза – плодови захари).
Сергей: Това не значи, че в меда е добавена захар, естествените съставки на меда съдържат захари.
Георги: Пчелите вкарват нектар в кошера, собствени ензими и секреции, които обогатяват събрания нектар.
Сергей: Медът е готов за вадене, когато ⅔ от питата са запечатани от пчелите, това е ясен знак за пчеларя кога водното съдържание е под 20 %.
Георги: Единствено изключение правят акациевият и мановият мед, които по правило са с по-високо водно съдържание.
И едно допълнение по повод захарното съдържание на меда: Медът не е противопоказен за диабетици, понеже на организма му е нужно време да ги разгради на монозахариди и да влезе в кръвта, за разлика от обикновената бяла захар, която директно бива усвоена от храносмилателната система на човека.
В следната статия може да прочетете повече за това как пчелите правят мед.
Колко мед се произвежда годишно от един кошер?
(Вероника Грозданова)
Георги: Тук също няма еднозначен отговор. Зависи от здравословното състояние на кошера, както и от спецификите на околната среда в конкретния сезон. Ако е достатъчно силно семейството и има достатъчно пчели – в период на основна паша при добиване на стоков мед в един кошер има около 60 хил. пчели.
Сергей: Чувал съм обвинения, че пчеларите крадем меда на пчелите, но това не е коректно. Вадейки мед, ние подпомагаме семейството да се развие толкова, че да отговаря на пашата наоколо, правейки го толкова голямо, колкото преценим, че могат да произведат. Ако се направят големи колонии, те изразходват ресурсите на кошера и намаляват добива. Всъщност основната работа на пчеларя е да подготви пчелите за пашата, която ще е налична през сезона. Пчеларят взима само меда, който пчелите са произвели в излишък. Никой пчелар няма да вземе меда на пчелите си и да ги остави да гладуват.
Георги: Минимум 20 килограма от кошер се приема за добър добив, но няма гаранция, че всяка година ще се получи съответен добив. Сухото и топло време е най-подходящо за паша. При студено или дъждовно време пчелите не могат да събират нектар и прашец.
Най-сигурен е слънчогледовият мед, най-разпространен в България (около 60% от целия добив в страната). Слънчогледите цъфтят продължително време, отделните видове цъфтят по различно време.
A как се разбира с какво точно се хранят пчелите и от какво точно е медът?
(Гергана Гугунска)
Поленовият анализ е най-важният показател за това какъв е видът на меда – прави се анализ под микроскоп на протеиновите зърна. Приема се, че медът е монофлорен (т.е. събиран основно от едно растение), ако минимум 50 до 60% от полените са на едно растение. Полените са мъжките полови клетки на растенията, които се събират от тичинките. Това е протеиновата храна на пчелите. Медът служи за енергия. Това са основните неща, които пчелите използват, за да захранят и майката, и търтеите, които не могат да се хранят, както и личинките.
Задължителните показатели по БДС, които трябва да бъдат тествани в лаборатория, са поленов анализ, водно съдържание и диастазна активност.
Защо в България не се вади перга? Повечето пчелари предлагат полен.
(Ясен Мичев)
Георги: Перга или пчелен хляб е пчелен прашец, директно добавен в килийките и залят с много тънък слой мед в самата килийка. Подготвя се за майката. Докато е в кошера, пчелите премахват восъчния молец – пеперуда, която се храни с перга и восък. Когато е вътре в кошера, самите пчели се опитват да опазят пергата от восъчния молец. Когато питата се извади от кошера, се получават ларви, които мигновено се хранят с пергата и тя става неизползваема. Получават се паяжини в килийките, т.е. восъчният молец е снесъл и яйцата са се излюпили. Замразяването във фризер е задължително, но то намалява полезните съставки. Липсата на пазарно търсене и хамалогията отказват пчеларите.
Сергей: Производството на перга се счита за висш пилотаж в пчеларството и е много трудно за добиване. Храна на боговете, с много полезни свойства.
Георги: Книгата на Наско Кирилов от Тракийския университет “Магическата сила на цветния прашец” разработва много интересен практически и теоретичен анализ за производството и употребата на пчелен прашец. Той съдържа и въглехидрати, но основно е съставен от аминокиселини и протеини, а енергията, която дава на човешкия организъм е много бързоусвоима.
Сергей: Пчелният прашец може да замести и хранителните добавки при активно спортуващи хора. Мога да дам пример с момче, практикуващо фитнес, което за един месец сменя добавките си с пчелен прашец и споделя положителните ефекти, както при тренировките, така и при възстановяването.
Колко пчелен прашец е добре да се приема дневно?
(Вивиан Цветкова)
По една чаена/супена лъжица сутрин и вечер. Най-лесно е да се консумира разтворен в кисело мляко. Ако се търси лечебен ефект, може да бъде консумиран на гладно.
В началото трябва да се консумира умерено, тъй като може да имате неподозирана алергия към полени.
Видеото от срещата е достъпно във Facebook страницата на Истински мед. Очаквайте подобни събития и с другите ни пчелари.
