В забързаното ежедневие рядко обръщаме внимание на заобикалящия ни свят и често не се замисляме за простичките неща.

Може би често си мислим за нещата от живота, но дали се сещаме да помислим за онези тъй малки, но жизненоважни за нас същества – пчелите. Нека не забравяме, че пчелите съществуват от милиони години и са с решаваща роля в съдбините на екосистемите на нашата планета. Нека навлезем в малко повече детайли, за техния житейски път и го разгледаме още по-отблизо.

90% от растенията имат нужда от опрашване, а най-естествения начин това да се случи е с помощта на пчелите. Едва ли осъзнаваме, че пчелите опрашват 1/3 от храната с която се храним. Това обаче, е съвсем вярно и без тяхното съществуване цялата екосистема би се нарушила и кой знае… може би и ние ще изчезнем 4 години след това.

Пчелата може да се срещне навсякъде по света и природата. Тя обитава всички континенти, освен един – Антарктида.

 

Пчелите – най-добрите архитекти в природата

пчели-кошер-хексограма-архитекти-пита-шестоъгълник-пчелите
Казват, че пчелите са велики архитекти, а дали сте се питали защо? Може би се досещате, че сами строят своите кошери и изграждат пчелните пити. Невероятното тук е, че всяка килийка от пчелната пита е във формата на перфектен хексагон (шестоъгълник). От векове се задават въпросите защо точно шестоъгълник и как винаги формите са перфектни и макар че, грешки винаги се допускат не съществува дори една пчела, която да сбърка тази форма.

Истината е, че за задържането на най-много мед и използването на най-малко градивен материал (восък), пчелните пити и техните шестоъгълни килийки са най-ефективните структури. Стените на килийките се срещат под точно 120-градусов ъгъл, което прави шестоъгълника практически най-добрата форма. В природата на много места може да се срещне точно тази форма, което доказва, че това е перфектното решение за постигане на най-добрия резултат.

 

Работата на пчелното семейство в кошера

Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че работата на всяка една от тях е точно разпределена. Пчелната колония прилича на една силно развита общност и като всяка добре работеща екосистема, така и в кошера, има разпределение на ролите и задачите.

Обединението на пчелите в кошера се случва по някакви невидими закони. Жизнена, биологична необходимост, за всяка една пчела, независимо къде се намира тя, е да извършва определена и необходима за пчелното семейство дейност. А едно от най-типичните особености е задружният живот на медоносните пчели в големи многохилядни семейства.

 

Пчелата майка

пчела-майка
Пчелата майка „царица“ е единствената пчела с развита репродуктивна система. За поддържане на нейната необикновена продуктивност основно значение има пчелното млечице, с което непрекъснато я хранят кърмачките пчели. Бихме казали, че тя има най-отговорната задача. На всеки 24 часа, тя може да снася между 2000 – 3000 хиляди яйца, от които се излюпват пчели-работнички. Нейното предназначение е постоянно да обновява и умножава семейството с млади пчели.

Пчелите проявяват към нея извънредно голяма грижа, защото от състоянието й зависи съществуването на цялото семейство. При нормални условия тя живее до 5 години. Сама майката е напълно безпомощна и бързо загива. Връзката между пчелите и майката в кошера е от изключителна важност и е свързана с инстинктите за продължаване на вида. Без майка пчелното семейство може да съществува не повече от два-три месеца, като цялата дейност на семейството се разстройва.

Интересен факт е, че при внезапна загуба на майката, пчелите могат да си “произведат” нова майка.

 

Пчели работнички

пчели-работнички-събирачки-мед-нектар-пчелите
Броят на пчелите работнички е непостоянен. В началото на пролетта достигат около 15 000 – 20 000, а през лятото около 60 000 – 70 000 и през есента отново намаляват.

Работата между пчелите е разпределена в зависимост от тяхното физиологично развитие и възраст. Младите пчели до 18-дневна възраст образуват групата на гнездовите пчели, те почти не излизат вън от кошера.От 3-ия до 6-ия ден започват да хранят по-възрастните личинки, почистват и полират килийните, за да ги подготвят за снасяне на яйца. Започват да отделят восък и да участват в изграждането на питите.

От 6-ия до 12-ия ден произвеждат пчелно млечице с което хранят най-младите личинки до 3-дневна възраст, затова се наричат кърмачки. Те хранят майката с млечице, хранят търтеите, поддържат топлината и влажността в кошера и топлят пилото* (пило е общото наименование на яйцата, ларвите и какавидите в пчелните килийки).

От 12-ия до 18-ия те извършват много разнообразни дейности, някои от които са да приемат нектар от пчелите събирачки, преработват нектара в мед, складират го в килийните и ги запечатват, полагат цветния прашец в килийките, стоят на стража и бранят от нападатели, изнасят навън умрелите пчели и др.

След 18-ия ден образуват групата на пчелите събирачки. Точно те снабдяват кошера с нектар и цветен прашец. Въпреки разпределението на дейностите на пчелното семейство, то не е абсолютно и може да зависи от промяната на външните условия, температура, паша или природни бедствия.

 

Спят ли пчелите?

Продължителността на работния ден на пчелите зависи от добрата паша* (пчелна паша се нарича съвкупността от всички видове растения (треви, храсти, дървета), от които пчелите събират нектар и прашец). През нощта работата в кошера не престава. Лятно време пчелите живеят средно 45 дни, а през зимата от 6 до 9 месеца.

Докато през активният сезон, пчелите имат редица задължения, то през зимата, пчелите имат само няколко основни дейности – да топлят, да разтапят меда и да хранят себе си и майката. Те използват ресурса на организма си далеч по-малко и затова могат да живеят далеч по-дълго. С настъпването на пролетта, зимните пчели постепенно се заменят и за около 3 седмици всички те са вече заменени.

 

Търтей

Друг член на семейството е мъжката пчела- търтей. Всеки кошер през пролетта и лятото отглежда по няколко хиляди търтеи. Те живеят от около 20 – 30 до максимум 60 дни и играят изключително важна роля, по време на т.нар „брачен полет“ на пчелата майка, когато тя бива оплождана. Търтеите не изпълняват никакви други функции в кошера, но са биологически необходими, за да се осигурява размножаването и продължаването на вида. В случай, че има приток на нектар или семейството изгуби майката или е с неоплодена майка, търтеите могат да презимуват.

Как пчелите оцеляват зимата?
След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и през пролетта поемат работата в пчелното семейство. Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за размножаване и майката преустановява снасянето на яйца.

През есенно-зимният период жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото.
Когато температурата спадне под 12 градуса пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.

Интересен факт е, че за да оцелеят в суровия климат, пингвините също правят нещо подобно, като оформят гъсто и сплотено стадо. Оказва се, че те се затоплят, чрез изумителна природна техника – животните периодично правят движение, което много наподобява “мексиканската вълна”. Извършваните от тях движения предават топлина към редиците най-отпред и така всички са затоплени и защитени.

 

Важността на пчелите в природата

пчели-кошер-пчелно-семейство-пчелите
А сега само си представете свят без кайсии, круши, кафе, бадеми и стотици други плодове и зеленчуци, зависими от опрашването на пчелите.

Изчезването на пчелите би нарушило цялата екосистема, засягайки до голяма степен човечеството и причинявайки страдания не само на растенията, но и на зависещите от тях животински видове.

Пчелите са биологичния вид, който е най-близо до съвършенство. Те имат невероятна организация и безценна роля. Да познаваме повече за живота им ще ни помогне да разберем по-добре природата, а и да научим някои ценни уроци.

Нека не им вредим, а пазим тези малки, но така скъпоценни същества!

 

Източници: https://kapkamed.com/, https://www.pchelarstvo.com/, https://pchelar.net/, https://www.bgfermer.bg/, “New knowledge journal of science” и пчеларите на Истински мед.